Реликва за поколенията: Борис Христов през погледа на Асен Попов
Понеделник, 15 септември 2025 г.
Реликва за поколенията: Борис Христов през погледа на Асен Попов
В експозицията на Музея „Борис Христов“ особено място заема скулптурният портрет на Борис Христов, дело на български скулптор Асен Попов.
Художничката Елена Попова и скулпторът Любен Бойков – които живеят и творят в Канада, Италия и САЩ – са били свидетели на създаването на този портрет. С желание творчеството на Асен Попов да бъде съхранено и споделено, те без колебание са решили да го дарят на Музея “Борис Христов” и ние без колебание го приехме. Така портретът на Борис Христов се превръща в ценна реликва, която съчетава земност, мъдрост и величие – присъщи на великия артист.
В специално интервю с артистичната двойка - Елена Попова и Любен Бойков, проведено от Нана Мелконянц, Елена Драгостинова, директор на музея, и с участието на Златина Тодорова, те споделят повече за историята на тази скулптура, творческия процес и нейното значение.
Нана Мелконянц /Н.М./: Можете ли да ни разкажете вашите спомени? Дали баща Ви е споделял процеса на работата по тази скулптура? Какви спомени имате от този процес Вие лично?
Елена Попова /Е.П./: Когато баща ми създаваше този скулптурен портрет на Борис Христов, ние живеехме много далече, на 9 000 километра, на остров Нюфаундленд (Канада) и идвахме един път в годината с малките деца. Аз говорех с баща ми по телефона и разменяхме писма. За съжаление, в кореспонденцията не успях да намеря нищо за скулптурата, но в моите спомени той беше изключително развълнуван. Спомням си, че това може би се случи около 1992-1993 г, малко преди смъртта на Борис Христов. Той работеше върху портрета, като един близък приятел на Борис Христов, който се познавал с татко, е осъществил контакт. Аз не мога да твърдя, че Борис Христов е посетил ателието на баща ми.
Любен Бойков /Л.Б./: Имаме снимка на бащата на Елена по времето, когато той прави този портрет, с този посредник – общ приятел и на Борис Христов. Но за съжаление, не помним как се казва.
Елена Драгостинова /Е.Д./: Този общ приятел е бил посредник за контакта и за разрешението на Борис Христов?
Л.Б.: За контакта, да. Не беше необходимо разрешение. Той е бил по-скоро посредник в представянето им един на друг, макар и от дистанция.
Е.П.: Имам чувството, че моят баща е искал някой, който добре познава Борис Христов, да присъства при процеса, да съветва, да каже дали изображението прилича на Борис Христов. Моят баща обичаше да общува по време на този процес. Знам, че работеше с невероятно вдъхновение, с пламък. Той не само го е ценил като певец и артист, но може би се асоциирал с него, тъй като моят баща също беше от адвокатски род, и както Борис Христов, завършва право, често говореше за това колко много му е помогнало юридическото образование. Баща му също беше от знатен добруджански род на адвокати и юристи, бил е и кмет, а делото на дядо му беше свързано с Първата българска Конституция. Баща ми е имал интерес към правото, но завива към артистична кариера на скулптор. Портретът е много добър - виждаме Борис Христов, който вече е един опитен артист и певец, изпълнител на тежки, трагични роли. Доста комплексен портрет, според нас. А най-хубавото, което може да се случи на тази творба, е да дойде тук и да радва и да напомня.
Н.М.: Портретът е изпълнен с много интересни детайли, той е мащабен и масивен. Какъв е Вашият професионален поглед върху изпълнението на тази творба? Вие вече казахте, че виждате как баща Ви е успял да пресъздаде и покаже една сериозност, може би статус в това лице?
Л.Б.: Аз си спомням, че разговарях с Асен Попов, може би през 1994-1995 г. имахме разговори пред работата точно на тази тема, преди да е отлята скулптурата в бронз. Той споделяше, че иска да изрази не само характера на индивида, но и целия му творчески път, цялата му енергия и драматизъм. Обсъждахме как върху лицето се отразяват и големите драматични роли, характера на епичните герои. С Асен говорихме защо е решил да направи портрета в този размер, тъй като работата е доста голяма, над естествена големина е. Отговорът беше, че и в живота, и на сцената Борис Христов е голям, носи свръхестествена енергия. А това предполага и един размер на творбата, който отива отвъд ежедневното. В същото време формата носи лиризъм, няма я тази декоративност на официалния портрет. Присъства интимността на домашния контакт и в същото време - епичното излъчване. Така че, за мен този контраст е интересен. Не е като портрет на Сталин на площада, например. От една страна, има епично излъчване, от друга - има и домашна лирика.
Е.Д.: Мислите, че Асен Попов е слушал изпълнения на Борис Христов, докато е работел над портрета?
Е.П.: Да, в ателието имаше навремето доста плочи, включително и с изпълнения на идола на Борис Христов – Шаляпин. Баща ми беше високо интелигентен. Той беше и музикален и артистичен, свръхинтересен за компания.
Е.Д.: Бащата на Любен също е скулптор, най-популярната му творба е статуята „Възраждане” в централното фоайе на Националния дворец на културата. Вашите родители познаваха ли се преди да станете семейство?
Л.Б.: Да, близки бяха.
Е.П.: Да, баща ми беше много близък с бащата на Любен, но ние не се познавахме. Продължение на тяхното приятелство е и нашето израстване. Димитър Бойков и баща ми бяха колеги в съюза на художниците. Те много се уважаваха и много се ценяха. А ние двамата се запознахме в академията, бяхме много млади. Спомням си, че аз бях в академията вече, два месеца ми оставаха, докато навърша 20 години, и си казвах: „Не, не искам никакви момчета. Аз ще ставам голям художник.“ И в следващия момент гледам Любен, който седи срещу мен, срещнахме си погледите и аз си казах „…Май че моите намерения ще отидат на кино“. Така и стана.
Е.Д.: А Вие, господин Бойков, какво си бяхте казали?
Л.Б.: Вероятно същото съм си казал, тия неща стават отвъд намеренията. Видяхме се, припознахме се, това беше преди 42 години.
Е.Д.: Тази история за Ваше стъпване на канадска земя вярна ли е?
Е.П.: Абсолютно е вярно, да.
Л.Б.: Да, това бяха драматични бягства тогава. От аварийните изходи изскачахме. Малко като Джеймс Бонд.
Е.П.: Звучи малко невероятно, но да. С малкото бебе…
Н.М.: Още няколко въпроса за скулптурата. Тъй като леко засегнахме темата, че импулсиран, може би, от този приятел, баща Ви започва да работи върху портрета. Знаете ли на кого е била идеята за този портрет?
Е.П.: Баща ми изпитваше огромното уважение към твореца Борис Христов. Това сигурно е бил основният импулс.
Л.Б.: Твърдо да. Той и с мен е споделял желанието си да го направи. Точно открихме снимката от процеса на правене, за съжаление няма дата.
Е.П.: Но аз не мога да твърдя, че Борис Христов е минал през ателието на татко. Имаме някакъв спомен, че той го е споменавал, че е имало посещение. Защото той вероятно е търсил одобрението на самия Борис Христов. И най-вероятно е имало среща.
Н.М.: Значи той е творил предимно по фотографии и съвети на общи приятели, които са го познавали лично. А колко време е отнела изработката, знаете ли?
Л.Б.: Много дълго работеше. Дори когато беше вече в гипс отлята, най-вероятно става въпрос за 95-та година, и ние я гледахме заедно главата, трябва да са минали 2 или 3 години най-малко и той продължаваше да работи този портрет.
Е.Д.: Значи Вие отнасяте творбата към 1995-та година, така ли?
Л.Б.: Според мен е започната 92-ра и до 95-та може и да е продължавал, не съм сигурен.
Е.П.: До момента на отливката в бронза, след това вече не можеш да пипаш. Но горе-долу за такъв интервал става дума от 92-ра до 95-та.
Е.Д.: Напълно е възможно Борис Христов да не е знаел, защото той в последните си години не е бил особено добре.
Е.П.: Или по-скоро приятелят на татко и на Борис Христов да е имал някаква комуникация, като посредник.
Е.Д.: Вие можете ли да направите някаква съпоставка между този портрет и останалите портрети на Борис Христов, които познавате?
Л.Б.: Тъкмо наскоро си говорихме и направихме една съпоставка между работата на Асен Пейков и Асен Попов. В творбата на Асен Пейков оперният артист е млад, личи потенциал, но и все още мек и неоформен характер… При Попов Борис Христов е вече в зряла възраст, дори на края на творческия път. Интересно е съпоставянето. Не искам да правя качествени оценки. И в двете работи виждам стойност, субстанция на един характер. Те много различни не могат да бъдат. Може би затова ще е интересно за колекцията на Музея „Борис Христов“ - да притежава две изображения, които толкова силно контрастират и рамкират един житейски път - от един младеж до най-зрялата възраст.
Н.М.: Какво Ви накара да дарите този портрет? Предполагам, че за Вас има някаква сантиментална стойност. За нас е голяма чест да го получим, бих искала да разбера и Вашия вътрешен монолог, Вашата идея.
Е.П.: Разбира се, че съм водена - аз и Любен също - от импулса за споделяне. Изкуството трябва да бъде споделено и трябва да бъде достъпно повече отколкото, ако е в един хол, единствено в една семейна среда. Да, за мен има стойност, аз ще запазя в живота си работи на моя баща, както и Любен, малко по-живи, малко по-интимни, но тези, които трябва да станат достояние на хората и на обществеността, искам да ги даря. Това е вътрешен импулс, което не може да се обясни. Може би защото и аз съм художник… Това е основното, трябва да споделяме в този живот, трябва да се лее реката.
Л.Б.: И освен това, когато говорихме с Елена за това кой би бил най-подходящият адресант на това дарение, нямаше съмнение, че трябва да дойде при Вас в музея.
Е.П.: Други неща ще дарим и на други места, училища, музеи… Но портретът на Борис Христов трябваше да дойде точно тук. Много благодарим, че бе приет от Вас.
Златина Тодорова /З.Т./: Вие какво бихте искали да бъде посланието, което ние ще предадем на нашата публика и нашите посетители чрез този прекрасен портрет?
Е.П.: Посланието би трябвало да е в магията на изкуството, това, което татко е вложил вътре. Да се надяваме, че всеки, който ще мине, ще го разпознае, ще се докосне до монументалността на скулптурата, която в изобразителното изкуство е много силна и важна; също и по някакъв начин ще се образова. Защото, случва се, много хора не могат да „разчетат“ скулптурата, понякога тя ги стъписва или ги обърква, но това знаково присъствие, което ще има и тази сериозност, ще кажат нещо. Аз специално се вълнувам от тази работа, защото аз обичам опера, и двамата с Любен, разбира се, без музика не можем да живеем, също и нашите деца. Аз се развълнувах, когато влязох тук. Чрез това място, изпълнено с духовност, музиката на Борис Христов да продължава да звучи.
Л.Б.: И в контекста на колекцията на музея този скулптурен портрет е само един елемент. Вие имате толкова много, толкова богата експозиция. Тя с всичките си елементи разказва една история и потапя слушателя в привлекателна атмосфера. Така че, надяваме се, нашето дарение ще допринесе за обогатяването на тази среда.
Н.М.: Точно както Вие, Любене, казвате, и според мен е добро решение да построим музейния разказ, така, че да започнем от изображението на Борис Христов, направено от Асен Пейков и да завършим с този помъдрял, преминал през житейски трудности и много роли артист, какъвто го виждаме в портрета, направен от Асен Попов. И може би това е една от идеите за експониране на портрета.
Н.М.: Какви други скулптурни портрети е правил Асен Попов?
Л.Б.: Освен този бюстът на Йордан Йовков, който ще дарим в Албена, на галерията „Станислав Доспевски” в Пазарджик, ще дарим един портрет на Атанас Божков, той беше изкуствовед.
Е.Д.: Той е написал книга за Борис Христов.
Е.П.: Аха, да. Баща ми беше близък приятел с него.
Л.Б.: Да, баща й беше много близък с Атанас Божков, а Елена не само е присъствала на правенето на портрета, но същевременно е рисувала Атанас Божков, докато той е позирал на баща ѝ. Атанас Божков е от село Айдиново, сега Исперихово - Пазарджишко. Сега този портрет е предназначен за Пазарджик, в пазарджишката галерия е и цялата му колекция.
Н.М.: Може ли да се каже, че в този скулптурен портрет е въплътен творческият почерк на баща Ви?
Е.П.: Да, бих казала, че да.
Н.М.: Процесът на работа на баща Ви какви специфични черти е имал?
Е.П.: Имаше един по-ренесансов подход, дълго работеше върху скулптурите си, упорито, амбициозно, отдадено изцяло.
Л.Б.: Що се отнася до портрета - изучаваше душата на портретувания през изследвания, които правеше, сериозни исторически факти, разни разкази, визуален материал, за да вникне в същността на портретувания. Това правеше Асен и беше добър в това отношение.
Е.П.: Бидейки високо ерудиран, четящ много, винаги влизаше навътре и преживяваше.
Н.М.: Изобразявал е не само физическия облик, но и душевния.
З.Т.: Има общо с подхода на Борис Христов към изграждането на роли.
Е.Д.: И с подхода на Асен Пейков, защото той също не е искал само да му позират, а е искал да разговарят.
Сърдечно Ви благодарим за това дарение!
English