На 22 май  се състоя концерт на младата пианистка от Турция Дуру Ерджошкун.

На концерта присъства Втори секретар на Посолство на Република Турция - Ахмед Генченхан Бабис, както и Георгиос Филаделфевс - ментор на Дуру и дългогодишен приятел на Музея “Борис Христов”. 

Този клавирен рецитал се превърна в една вълнуваща вечер,тъй като младата Дуру дебютира на сцената с една изключително сложна и изискана програма, и то в Музея “Борис Христов”. 
 

Георгиос Филаделфевс сподели своите впечатления от концерта:

"Не за първи път Музей "Борис Христов" дава шанс на млади таланти, инструменталисти, композитори, диригенти и певци - за изява с техен репертоар. Всички които се занимаваме с музиката или в сферата на изкуствата разбираме колко е трудно в нашите дни за един млад музикант да намери сцена, която да му даде инерция за бъдещи изяви, обучение в академия или конкурс. 

В клавирния концерт на Дуру Ерджошкун бяха включени произведения от различни епохи и композитори като: Йохан Себастиан Бах, Сергей Рахманинов, Лудвиг ван Бетовен и Ференц Лист. Програмата започна с прелюд и фуга от Бах в до диез минор. Тук много пианисти се срещат с проблематиката на мордентите и групетите в прелюда както и с правилно избран тембър в типичен за Бах среден регистър на рояла. Дуру предпочете да представи прелюда чисто, без излишни емоции и с едно по-тежко пипане, докато във фугата усетихме един малко по-романтичен поглед, който всъщност в момента е много на мода при младите пианисти. Чудесно начало и едно добро разсвирване и отваряне на слуховата пътека. 
Концертът продължи с етюд от Фредерик Шопен опус 10 номер 11, който сме свикнали да слушаме в малко по-бързо темпо, но въпреки бавното алегро Дуру успя да покаже вътрешните гласове, фразиране на горния глас и чудесна педализация. 
Според мен най-трудното произведение в този концерт беше сонатата "Валдщайн" опус 53 от Лудвиг ван Бетовен, където се уверихме още веднъж, че е едно произведение, което трябва да се избягва от тежките конкурси. 
В случай на този концерт - особено ни впечатли втората част както и кодата от третата част на сонатата, защото самото темпо и лекотата на пасажите припомниха старите записи на грамофоните плочи с големия френски пианист Ив Нат. 
След 10 минутна пауза Дуру се върна на сцената, за да изсвири вариации от Сергей Рахманинов по тема на Арханджело Корели. Не мисля че има много млади пианисти на 17 години, които могат да издържат това произведение с неговите технически трудности и мускулното напрежение, което не оставя пианиста да си отпочине между вариациите. Трябва също така да има баланс между различните фортета, в комбинация с безумно трудните щрихи отбелязани от композитора. Последното произведение с което завърши обявената програма от рецитала на Дуру Ерджошкун беше "Funérailles" от Ференц Лист.  Това е едно доста тежко, емоционално и историческо произведение от Лист защото присъства в програмите на най-големи и капризни пианисти на 20-и век. Такива като Клаудио Арау, Хорхе Боле и Алфред Брендел. Толкова е трудно да се достигнат кулминациите в програмираните произведения на Ференц Лист, чрез търпеливото интониране и постепенното наслагване на хармониите, които се раждат чрез паузите, слугувайки на цялостната форма. Истината е че Дуру успя, а родителите ѝ, както и официалните гости я аплодираха възторжено викайки "бис". Младото момиче се върна на сцената и изсвири за публиката първия етюд за пиано от големия турски композитор Ахмед Аднан Саигун, а публиката получи всичко което можеше да възприеме човешкото ухо като: кантилена, красота, острота, звук и артистичност. 
Изключително съм щастлив че в свиренето на Дуру нямаше излишни движения, мятания и изкуствени страсти както при много други млади пианисти. Тази мярка и тази техника определено ще ѝ носи успех. 
 

Успех и от нас и я очакваме отново в България. 
С огромна благодарност към Музея “Борис Христов” за тази покана и осъществяването на този прекрасен концерт."

Георгиос Филаделфевс