РИСУНКАТА - майстори и поколения 
THE DRAWING - masters and generations 
02.05 - 30.05.2023 
Откриване: 02.05 (вторник), 18:30 ч.

-----------------------------------------------------------

РИСУНКАТА, РИСУНКАТА, РИСУНКАТА... 
текст: Филип Зидаров 
Обичайно целта и смисълът зад всяка изложба се концентрират в зоните на социалната комуникативност на изкуството като естетска алтернатива на невълнуващото, най-често, ежедневие. Настоящата експозиция има и още една допълнителна, при това ясно дефинирана мисия, основно адресирана колкото към обичайната любителска публика, толкова и към съсловието на изкушените от „кротката лудост“ на колекционирането на художествени произведения. 
Онова, което тя успешно е превърнала в послание, е декларацията, че рисунката не е просто паралел или прелюдия към живописта или картината в рамка, а не по-малко висша категория изящно изкуство. Дори нещо повече – за истински опитните колекционери и експерти интересът към рисунките, сътворени от големите имена на художествената сцена, се явява умение за „висш пилотаж“ в прилагането на това увлечение. То предполага наличие на тънък усет за дълбоките пластове в генезиса на визуалните изкуства. В тази връзка са създадени и знаменитите сбирки на рисунки от Ренесанса до съвремененното изкуство на повечето от големите музейни институции, като онези на Лондонската национална галерия, на Кралската колекция, на музея Виктория и Албърт или на МоМА в Ню Йорк. Още с ранното битие на първите сбирки, положили началата на световната музейна практика, монарси, нотабили и аристократи са се възхищавали на придобитите рисунки на великите артисти на своите епохи и географии. 
Крехкостта и уязвимостта на рисунката, чийто обичаен материал е хартията, като че ли внушават измамно усещане за някаква нейна ефимерност, за случайното ѝ оцеляване на фона на „истинските“ картини. Всъщност независимо дали като подготвителен ескиз за картина или печатна графика, като пейзажна и архитектурна скица или като свободна композиция, рисунката винаги е била ценена като най-прекия път до душата на художника, до неговите емоции, фиксирани в даден момент, до визуалните му размисли, често запазвани единствено за самия него. Тя е истинският „поглед отвътре“ и образ на „чувството, изпреварващо мисълта, без ретуша на суетата“. 
Тогава, когато рисунки са попадали в нечие притежание, във времето хиляди са се възхищавали пред безграничното любопитство към околния свят и гениалните технически прозрения в огледално изписаните кодекси на Леонардо, пред виртуозността на Дюрер, превърнал реалистичното изображение в магия и издигнал печатната графика до ранга на изящно изкуство, до съчетаващия анатомия и философия Микеланджело, пред извънвременната мъдрост на рисунката при колоса Рембрандт, пред наситените с емоция цветни скици на Рубенс или пред зашеметяващата изящност на Енгр. Вододелът на модерната епоха внася радикално нови усещания и практики в разбирането на рисунката, превърната в напълно автономно функционираща артистична действителност, в която художникът живее, страда и се възторгва. От Ван Гог до Густав Климт, от Егон Шийле до Пикасо и от Баския до Сай Туомбли, рисунката достига до съвременната си фаза на развитие, превърната в инструмент за самоизследване и самопознание. 
Експонираната в Галерия INTRO и в Музея „Борис Христов“ колекция от творби на много от значимите имена в изкуството у нас в граници от първите десетилетия на миналия век до съвременността. Тук пристъства символистичната поетика на Иван Милев, могъщият талант на Майстора, дисциплинираната класика на Никола Маринов, елегантния историзъм на Никола Кожухаров, виртуозния сарказъм на Александър Добринов, дискретната еротика на Иван Ненов, модернистичната артистичност на Давид Перец, ироничната мъдрост на Илия Бешков, феноменалната артистичност на Наум Хаджимладенов, романтичната медитативност на Бенчо Обрешков и Никола Танев, завладяващиата стилистика на Златю Бояджиев, прецизността на Васил Стоилов, нервната графика на Борис Ангелушев, непознатите приказни тушове на Любен Зидаров, естетската интелигентност на Иван Кирков, енигматичната линия на Дечко Узунов, експресиите на Атанас Яранов, а също на опериращите с непосредствената ни съвременност творби на Георги Чапкънов, Иван Георгиев Рембранда, Иван Нинов, Колю Карамфилов, Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Румен Читов… Освен фактологически, експозицията съдържа и определено новаторски елемент. Откривателската му част, свързана с показването на редица реално непознати на публиката произведения, се допълва от подчертаното послание за „реабилитация“ на рисунката като високо изкуство. При това не непременно и единствено ограничена от консервативната обсесия сред съсловието на родните колекционери (и експерти, и аматьори) по „стари майстори“, които много често са нито особено стари, нито чак толкова майстори. Сред частните столични галерии, а и в страната, INTRO е почти уникална с убедената целенасоченост на своята настояща програма, фокусирана върху стойността и значението на изкуството на рисунката. Горното остава в близка връзка с още един особено важен аспект в ценностната стратификация на тази творческа категория в неговата социализираща и изследователска част – познавателната, може да се каже и образователната. Разбирането и възхищението пред излезлите изпод ръката на значимите художници рисунки и скици, и особено – тяхното важно място в практиката на колекциониране на художествени произведения – открива пред осъзналите го богатствата на алтернативна вселена на делниците ни – онази на артистичността, на таланта и на духовността. 
____________ 

Събитието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура”. 
____________________________________ 

THE DRAWING - masters and generations 
02.05 - 30.05.2023 
Opening: 02.05 (Tuesday), 6:30 pm 

DRAWING, DRAWING, DRAWING … 
text: Philip Zidarov 
The sense and objective of a drawing exhibition are by tradition targeted at the areas of social communicability of art as an esthetic alternative to everyday survival topics. The present exposition also has an additional, and clearly defined, mission, mainly appealing to the hard core of the non-professional public, as well as to those who are tempted by the “gentle madness” of art collecting. What has successfully become a message is the announcement that drawing is not merely a parallel or prelude to drawing/drawing or framed drawing, but no less a higher category of fine art. What’s more, for the truly experienced collectors and experts, the interest in drawing created by the big names of the art scene is a skill like “high flying” in the application of this passion. It presupposes a fine sense of the deep layers in the genesis of visual arts. The famous collections of drawings from the Renaissance to contemporary art of most major museum institutions, such as the National Gallery in London, the Royal Collection, the Victoria and Albert Museum or the Museum of Modern Art (MoMA) in New York, were created in this context. From the earliest days of the first collections that laid the foundations of global museum practice, monarchs, aristocrats, and celebrities have appreciated the acquired drawings of great artists from their eras and geographical regions. The fragility and vulnerability of drawing, the usual material of which is paper, seem to suggest a deceptive sense of its ephemerality, of its accidental continuity against the background of the “real” drawings. Indeed, whether as a preparatory sketch for a drawing or a printed graphic, as a landscape or architectural sketch or as a free composition, drawing has always been valued as the most direct route to the artist’s soul, to its emotions, fixed in a given moment, up to its visual reflections, often reserved solely for the individual privacy. It is the true “look from within” and an image of “feeling overtaking thought, without the retouch of vanity”. When drawings came into one’s possession, in those times thousands of people have marveled at the boundless curiosity towards the surroundings and the ingenious technical insights in Leonardo da Vinci’s mirrored codices, at the virtuosity of Duerer who turned realistic representation into magic and elevated printmaking to the rank of fine art, at Michelangelo’s combination of anatomy and philosophy, at the timeless wisdom of drawing of the great Rembrandt, at the emotion-laden color sketches of Rubens or the stunning elegance of Jean Auguste Dominique Ingres. The watershed of the modern era brought radically new sensations and practices to the understanding of drawing, transformed into a fully autonomously functioning artistic reality in which the artist lives, suffers, and delights. From Van Gogh to Gustav Klimt, from Egon Schiele to Pablo Picasso, and from Jean-Michel Basquiat to Edwin Parker “Cy” Twombly Jr., drawing has reached the phase of development into a tool for self-exploration and self-knowledge of these days. The collection of works exhibited in the INTRO Gallery and the Boris Hristov Centre is related to many of the most famous names in art in the country from the first decades of the last century to the present day. There are present the symbolist poetry of Ivan Milev, the mighty talent of Vladimir Dimitrov (the Master), the disciplined classics of Nikola Marinov, the elegant historicism of Nikola Kozhuharov, the virtuoso sarcasm of Alexander Dobrinov, the discreet eroticism of Ivan Nenov, the modernist artistry of David Perets, the ironic wisdom of Ilia Beshkov, the phenomenal artistry of Naum Khadzhimladenov, the romantic meditativeness of Bencho Obreshkov and Nikola Tanev, the captivating stylistics of Zlatyu Boyadzhiev, the precision of Vasil Stoilov, the nervous graphics of Boris Angelushev, the unfamiliar fabulous ink pictures of Lyuben Zidarov, the aesthetic intelligence of Ivan Kirkov, the enigmatic line of Dechko Uzunov, the expressions of Atanas Yaranov, as well as the works, acting in our times - Georgy Chapkanov, Ivan Georgiev (Rembrandt), Ivan Ninov, Kolyu Karamfilov, Andrey Daniel, Gredy Assa, Vihrony Popnedelev, Rumen Chitov… Apart from the factual, the exposition offers a certain innovative component. The opening part of the exhibition, related to the display of a number of works still unknown to the public, is complemented by the emphasized message of “rehabilitation” of drawing as a high-profile art. This is not necessarily and only limited by the conservative obsession among the stratum of the local collectors (both the adepts and the laity) and the “old masters”, who are very often neither particularly old, nor as much masters. Among private galleries in the capital, and in the country, INTRO is almost unique for the determined target of its current program, focused on the value and significance of the art of drawing. The above remains in close connection with another particularly important aspect in the value stratification of this creative category in its socializing and exploratory part - the cognitive, and certainly - the educational. Understanding and admiring the drawings and drawings that emerged from under the hands of famous artists, and especially their important place in the practice of collecting artworks, opens up to those who realize it - the riches of an alternative universe of our daily lives - that of artistry, talent, and spirituality. 
____________ 
With the support of the National Culture Fund.